Малко след средата на миналия век Йордан Радичков е вече утвърден автор, роден представител на Младите от 60-те, които променят света завинаги. В тази сложна за самия него епоха писателят предприема окончателното си бягство от традицията чрез алтернативен дискурс, северозападен речеви регистър, – граница между абсурда и чудото, иронията и шегата, произнесени от герои, които са магнетични разказвачи. Това кара политическата цензура да се чувства неловко, за да тълкува какво е искал да каже авторът и дали да не бъде оставен да плува в свои води като „човечеца“ с пекарната от „Малък послеслов“*, сложил птиците в пещта. Ала те си остават живи, извадени от там с възглас „Не може да бъде!“. Това не може да бъде, е превърнато почти в мантра за герои и случки, странстващи от разказ в разказ, почти винаги в очертанията на зимата.
През януари, според литературния мит на Радичков**, хората се превръщат във вълци, когато внезапно ги връхлита смъртта. Преди да отидат в отвъдното, те са жертва на неправомерно и неочаквано предателство и през обратите на несекващото им любопитство, се появява един от тях, който отказва да потегли с шейната в страховитите зимни преспи, за да има кой да брои вълците в нея при завръщането й.
В тъканта на този мит стои представата за изчерпването на празниците, за неумолимия ход на предстоящите сурови делници и клопката за сривовете от тях.
Тази представя тегне в едноименния диаболичен разказ „Януари“***, предвестника на пиесата, – зимна поема, според внушението на автора още при ремарките.
В тези дни, когато пандемията все повече ни кара да приемем доброволното затваряне, се сетих за градските врабци на Радичков. Те винаги са били там, – в книгата му.
И аз ви съветвам да я намерите или отново да я откриете, без значение дали сте учащи или учители, работещи или безработни, здрави, оздравели или болни, с много пари, с малко пари или без пари.
Трябва да избера блок за автор, но не знам как! За публикуваната страница, – допуснах грешка! Веднъж в режим редактиране качих нова снимка от галерията чрез команда „смяна“ на оригиналната снимка, втори път качих чрез сайт бара – “ Картинка за публикацията“ И затова са се получили две снимки с врабчета ли?! Или просто съм направила дубликат на блока със снимката?!
* Януари (1975): пиеса (зимна поема) от Йордан Радичков
**Ние, врабчетата (1968): книга с разкази от Йордан Радичков
Таня Люцканова
Референтна формация (РФ) на Фондация ЛСЕИ – Джон & Джейн:
Клубове за съвременен английски и театър, роден език и журналистика
София, ул. Цар Самуил 63, ет. 2
РФ – ЛСЕИ „Джон & Джейн“ – Централа
